| Семейно право | , , , , |

Семейно-правни отношения в немското законодателство

Една от основните конфликтни теми при семейства или части от тях, взели решение да живеят и/или работят в Германия са отношенията от семейно-правен характер. Проблемите, които могат да възникнат са многобройни и се простират от особеностите при сключване на брака до неговото прекратяване минават през всички правни отношения на родителите с децата им и по между им. Настоящата статия цели да внесе яснота в основните понятия от гледна точка на немското законодателство.

Както винаги и тук следва да се отбележи, че един такъв материал в никакъв случай не може да обхване цялата правна материя и не цели да измести нуждата от компетентно мнение при конкретно възникнал проблем.

Брачни отношения, прекратяване на брака и последици, издръжка и родителски права.

I. Международно-правни отношения

1. Сключване на брак

Материално-правните изисквания за сключване на брак се определят по родното материално право на съответния годеник, чл. 13 от въвеждащия закон към гражданско-правния кодекс на ФР Германия (Einführungsgesetz zum Bürgerlichen Gesetzbuche, EGBGB). Правото различава между едностранни и двустранни изисквания. Едностранните изисквания трябва да са изпълнени само според правото на съответния годеник, двустранните – според правните системи и на двамата годеници.

Пример: Неомъжена германка иска да се омъжи за вече оженен жител на Йордания. Според правото на Йордания многоженството е позволено. Въпреки това, липсата на друг брак е обявена в Германия според § 1306 от гражданския кодекс (Bürgerliches Gesetzbuch, BGB) за двустранно изискване за сключване на брак и страните не могат да сключат граждански брак в Германия.

Спазването на въпросните изисквания се гарантира за граждани на чужди държави, като от тях, преди сключването на брак, се изисква удостоверение от държавата, чийто гражданин е лицето, че въпросното отговаря на всички изисквания за сключване на брак според местните закони – т.нар. „Ehefähigkeitszeugnis“ според § 1309 ал. 2 BGB. Според чл. 13 ал. 3 EGBGB брак в Германия може да бъде сключен само според упоменатата от немския закон форма по §§ 1310 до 1312 BGB (която е идентична и с българската форма на гражданския брак – за това малко по-долу). Според чл. 11 ал. 1 EGBGB, брак, законно сключен в чужбина, се признава и на територията на Германия, дори ако не отговаря на тукашната форма.

2. Семейно-правни отношения

Семейно-правните отношения между съпрузи с различно гражданство се регулират от чл. 14 EGBGB. Изброени са 3 различни критерия, според които се определя под юрисдикцията на коя държава подлежат семейно-правните отношения:

  1. Правото на държавата, чиито граждани са и двамата съпрузи или държавата, чиито граждани са били за последно по време на брака.
  2. Правото на държавата на постоянното пребиваване на двамата съпрузи или на държавата, където са пребивавали постоянно по време на брака.
  3. Правото на държавата, с която съпрузите са най-тясно обвързани. Всеки критерий изключва прилагането на следващия (т.нар. стълбица на Кегел ). Ще рече – при сключване на граждански брак в Германия между двама българи, семейно-правните отношения се определят по българското семейно-правно законодателство. При спор на територията на Германия, немският съдия е длъжен да реши делото по българското право.

    Екскурс – за да се подсигури функционалността на правната система в подобни случаи, Европейският Съюз създаде през 2002 година Европейската съдебна мрежа по граждански и съдебни дела, към която всеки съдия, принуден да произнесе решение според чуждо за него право, може да се допита и да изиска експертиза за правилното прилагане на закона.

В случай, че някой от съпрузите е с двойно гражданство, съпрузите могат сами да изберат правото на държавата, според чието се определят семейните отношения ако другият съпруг също е гражданин на тази държава – например брак между германец и българка с двойно (и немско) гражданство, живеещи за постоянно в България може да бъде приведено и под немското законодателство (и двамата имат немско гражданство), въпреки че по точка 2. от чл. 14 EGBGB приложение би следвало да има българското право (съпрузите не принадлежат към една единствена държава поради двойното гражданство на съпругата, поради което точка 1. не е приложима). Съгласието между съпрузите трябва да бъде нотариално заверено. В случай, че държавата, в която се намират съпрузите, позволява подобно споразумение без нотариална заверка (например Румъния), сключено там споразумение се признава и в Германия. Споразумението губи сила в момента, в който двамата съпрузи придобият еднакво гражданство (в горния пример – ако съпругата се откаже от българското си гражданство). Горе казаното важи според чл. 15 EGBGB и за имуществените отношения между съпрузите, като е позволено отделно споразумение. Т.е. съпрузите могат да изберат по кое право да се определят имуществените им отношения независимо от останалите семейно-правни отношения. Изисква се поне единия от съпрузите да е гражданин на съответната държава, да пребивава там за постоянно или при недвижима собственост – държавата, където се намира тя.

3. Правни отношения при развод

Според чл. 17 EGBGB разтрогването на брака се определя по същите правни норми, важали и за семейно-правните отношения. Особено значение в случая има регламентът на Европейския Съюз № 1259/2010 на Съвета от 20 декември 2010 година относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла (т. нар. Регламент Рим-III или ROM-III). Според този регламент, съпрузите могат да се договорят и да определят приложимото право при развод и законна раздяла, при положение, че то е едно от следните:

  • право на държавата, в която съпрузите имат обичайно местопребиваване към момента на сключване на споразумението, или
  • правото на последното обичайно местопребиваване на съпрузите, доколкото единият от тях все още пребивава там към момента на сключване на споразумението, или
  • правото на държавата, чийто гражданин е един от съпрузите към момента на сключване на споразумението, или
  • правото на сезирания съд.

Според регламента, споразумението следва да бъде сключено преди сезирането на съда, ако правото на държавата, в която е сезиран съда, не позволява друго. С чл. 46d EGBGB немското законодателство позволява сключване на споразумение до края на последното съдебно заседание пред първа инстанция. Според същата норма споразумението следва да е нотариално заверено. В други държави като Румъния например това изискване не съществува и споразумението може да се сключи писмено без нотариална заверка. При липса на избор от страните разводът се урежда от

  • правото на държавата на обичайно местопребиваване на съпрузите към момента на сезиране на съда; или, ако не е изпълнено това,
  • правото на държавата на последно обичайно местопребиваване на съпрузите, при условие че това пребиваване е приключило не повече от една година преди сезирането на съда, и ако единият от съпрузите все още живее в тази държава към момента на сезиране на съда; или, ако не е изпълнено това,
  • правото на държавата, чиито граждани са съпрузите към момента на сезиране на съда; или, ако не е изпълнено това,
  • правото на държавата на сезирания съд.

Формулировката „ако не е изпълнено това“, идентична с формулирането на вече споменатия чл. 14 EGBGB, означава отново йерархично прилагане на отделните точки – при наличие на изискванията по определената точка тя изключва прилагането на следващите я. Например – ако съпрузите пребивават постоянно в Германия при сезиране на съда, няма значение чии граждани са те. Според регламента Рим-III гореспоменатите разпоредби важат само при делата за развод. Изключено е приложението върху делата относно последиците от развода като имуществени взаимоотношения и изравняването на социалните аспекти (Versorgungsausgleich). В Германия обаче регламента е изрично обявен за приложим и по отношение на този вид спорове, чл. 17 EGBGB.

4. Отношения родители-деца

Както е видно засега, немското интернационално право прилага по отношение на взаимоотношенията между съпрузи предимно правото на държавите към които принадлежат. Това не важи за отношенията родители-деца – в тази област немското и европейското законодателство се опират основно върху местожителството на детето, за да може да бъде подсигурена адекватната му защита според нормите на държавата, в която живее. Тук приложение намира Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка. Става въпрос за сравнително сложно устроен нормативен документ, който като цяло се базира на Хагската конвенция от 2007 г. и на Протокол за приложимото право към задължителната издръжка (Хагският протокол от 2007 г.). На кратко следва да се опишат двете основни полета, които се регулират от регламента: компетентния съд по искове за задължения за издръжка и приложимото материално право. Компетентни по искове за издръжка в държавите членки са:

  • съдът по обичайно местопребиваване на ответника, или
  • съдът по обичайно местопребиваване на взискателя, или
  • съдът, който по силата на закона на съда е компетентен да разглежда иск за гражданското състояние на лицата, когато искът за издръжка допълва този иск, освен ако компетентността не се основава единствено на гражданството на едната от страните, или
  • съдът, който по силата на закона на съда е компетентен да разглежда иск за родителска отговорност, когато искането за издръжка допълва този иск, освен ако тази компетентност не се основава единствено на гражданството на едната от страните.

„Или“ във въпросната норма означава, че взискателя (този, на когото се дължи издръжка) може да избере, дали да заведе делото пред съда на местожителството на ответника или на собственото си местожителство. Това разминаване с основните постулати на процесуалното право, според които всеки следва да бъде подвеждан под съдебна отговорност пред съда на собственото си местожителство, следва да защити правата на (по презумпция по-слабата) страна взискател, която може да заведе делото пред съда на собственото си местоположение, дори когато ответникът пребивава в чужбина.

Пример – след развода майката и детето живеят в Германия. Бащата се връща в България и пребивава там постоянно. Детето може да заведе дело срещу баща си както в България, така и в Германия – по свой избор.

Съвсем друг е въпросът за приложимото материално право. Според чл. 15 на Регламент (ЕО) № 4/2009 приложение намира споменатата вече Хагска конвенция от 2007, в частност протоколът към нея. Според чл. 3 от този протокол, правото, което се прилага при липса на друго споразумение между страните, е правото на държавата, в която пребивава лицето, което следва да бъде подпомагано. В горния пример – германското семейно право, тъй като детето пребивава на територията на Германия. Тъй като последното може да доведе до несправедливи резултати поради несравнимост на материалните стандарти в различните държави (бащата в горния случай би следвало да отговаря от България пред немски съд и би следвало да бъде осъден да плаща немска детска издръжка с българската си заплата) Хагската конвенция предвижда редица инструменти, с които да регулира крайния резултат. Например с чл. 14 на протокола към Хагската конвенция се определя, че размера на издръжката се изчислява задължително и от финансовото състояние на задълженото лице. Разглеждане на всички норми и изключения, които предвиждат въпросните нормативни актове е, невъзможно в рамките на една лекция. По задълбочен поглед биха предоставили отделните законови текстове, които могат да се намерят на страницата на европейската общност – http://eur-lex.europa.eu . Всички закони и регламенти разполагат със съответния превод на български език.

II. Имуществени отношения в Германия

Имуществените отношения между съпрузи в Германия се различават от тези в България основно по законовото имуществено отношение при положение, че съпрузите не са сключили предбрачен договор. В такъв случай важи т.нар. общност на придобиване (Zugewinngemeinschaft). Тя предполага, че всичко, което съпрузите придобиват по време на брака, остава собственост на съответния съпруг (за разлика от България, където придобитото, с някои изключения, става обща собственост – sog. Errungenschaftsgemeinschaft). Разделянето на придобитото се извършва само при прекратяване на брака с развод или при смърт. При въпросното разделяне се взимат под внимание само блага, придобити по време или в следствие на брака до неговото прекратяване с решението за развод. Пример:

Г-н Иванов разполага при сключване на брака с общо 10 000 Евро. По време на брака той успява да натрупа спестявания на стойност 30 000 Евро. Жена му встъпва в брака с 5000 евро, по време на брака е домакиня и изкарва общо лихви, в размер на 2000 Евро. Г-ж Иванова може да иска от г-н Иванов при разтрогване на брака следното:

Придобито от г-н Иванов, 30 000 – 10 000 20 000 Евро
Придобито от г-жа Иванова, 7000 – 5000 2 000 Евро
Г-жа Иванова може да иска от г-н Иванов половината от разликата, т.е. (20 000 – 2000) / 2 = 9 000 Евро.

С нотариален договор страните могат да регулират имуществените си взаимоотношения по множество начини, като най-често срещаните са разделение на собствеността (Gütertrennung) и обща собственост (Gütergemeinschaft).

III. Издръжка

Плащането на издръжка в немското право е изцяло регламентирано в BGB и обхваща 4 различни вида – издръжка по време на раздяла, издръжка след развода, детска издръжка и издръжка към нуждаещ се родител.

1. Издръжка по време на раздяла

Както вече казахме, предпоставка за разтрогване на брака в Германия е т.нар. годишна раздяла – Trennungsjahr. След като съпрузите се разделят, всеки от тях има срещу другия право на издръжка според § 1361 BGB. Това право изчезва с влизането в сила на съдебното решение за развод.

Изискване за съответната издръжка е съпрузите да живеят разделени. Трябва да се отбележи, че според § 1567 BGB е необходима известна пространствена разделеност и нежеланието у съпрузите да поддържат съвместния семеен живот. Според тази дефиниция, съпрузите е възможно да живеят разделени и в едно жилище – не е необходимо изнасянето на единия от двамата. Необходимо е да показват ясно, че не отговарят вече един за друг.

Издръжката между разделени съпрузи служи за изравняване евентуално различаващите се доходи на съпрузите, за да се запази поне до окончателната раздяла равенството, определяло брака до преди нея.

Изчисляването на издръжката става (както и при другите видове издръжка) според релевантните доходи на съпрузите. Към тях числят както самите (нетни) доходи, така и различни фиктивни средства, като например доходи, които отделният съпруг би могъл да изкара и по своя вина не го е направил, спестен наем и т.н. Взима се под внимание само доход, който е бил релевантен за брака преди раздялата (т. нар. prägendes Einkommen). Допълнителен доход, придобит едва след или в следствие на раздялата, не се изравнява. Примери за подобен доход са по-висок доход поради смяна на работата след раздялата, извънредни часове, които служат за покриване на покачилите се разходи след раздялата и т.н.

От така изчислените доходи следва да се извадят и финансовите натоварвания на съответния съпруг, като покриване на кредити например. Начина на признаване на различни видове разходи се предприема строго индивидуално според съответния вид издръжка. С годините съдебната практика е се е произнесла по редица прецедентни случаи, на базата на които произлизат и актуалните решения. Последните инстанции в отделните федерации са създали т.нар. опорни точки за изчисляване на релевантния доход (Unterhaltsrechtliche Leitlinien der Familiensenate), които нямат ранг на закон и по принцип не са обвързващи са отделните съдилища. Въпреки това, в нормалните случаи тези разпоредби се прилагат неограничено, като корекция се предприема само в специални случаи и след изрично обосноваване на иска за подобна промяна. Въпросните опорни точки на различните сенати в отделните федерации се различават доста по между си. Съответния документ, намиращ приложение в Бавария, може да се изтегли в интернет на адрес:

https://www.justiz.bayern.de/imperia/md/content/stmj_internet/gerichte/oberlandesgerichte/muenchen/s_dl2013.pdf

Пример за разликите между начина на изчисление е и дори самият начин на изравняване – докато в Мюнхен се извършва пълно изравняване (Halbteilungsgrundsatz) в Берлин например съпругът с по-малък доход получава само 3/7 или 45 % от разликата в доходите. Един пример:

Г-н Иванов изкарва като наемен работник 3000 Евро нето. Жена му и 14-годишният им син се изнасят от жилището. Жена му работи и изкарва 1000 Евро.

Доход г-н Иванов г-жа Иванова
от трудов договор 3000 € 1000 €
– издръжка за дете – 420 €  
– бонус за работещи от 10 % – 300 € 100 €
релевантен доход 2280 € 900 €

Месечната нужда за всеки съпруг се определя в Бавария според т.нар. метод на прибавяне (Additionsmethode), доходите на двамата съпрузи се събират и разделят на две: ½ (2280 + 900) = 1590 Евро.

Сметката показва т.нар. месечна финансова необходимост на съпрузите (Bedarf). Тъй като в случая тя за г-жа Иванова е по-ниска от месечния ѝ доход, следва да се извърши изравняване: 1590 – 900 = 690 Евро. Г-жа Иванова следва да получи издръжка в размер на 690 Евро за изравняване на месечната ѝ финансова необходимост.

На г-н Иванов му остават общо 1590 Евро нето, които надхвърлят т.нар. минимална месечна сума за живот (Selbstbehalt) в размер на актуално 1100 Евро месечно.

2. Издръжка след развода

След развода в Германия всеки съпруг отговаря по презумпция сам за собствената си издръжка. Поради това само при много малко изключения се дължи издръжка на бившия съпруг/съпруга. Основни примери за подобни изключения са задължителната издръжка при грижа за общото дете до навършване на 3тата му годишнина, издръжка поради старост или болест и издръжка при невъзможност за започване на адекватна работа.

Законът се изразява много общо при дефинирането на отделните положения. Особено при определянето, в кои случаи на бившия съпруг е невъзможно да намери адекватна работа, с която да се издържа, има множество фактори, които съдилищата прилагат за намиране на справедливо решение. Централен момент в съответната проверка е задължението на всеки съпруг да приема всяка работа, която му е възможно да извършва. На това място съдебната практика е доста строга и налага на искащата страна редица задължения, в които влиза дори пълна преквалификация, позволяваща подсигуряването на достатъчен доход.

3. Издръжка за деца

Издръжката за деца се определя в Германия основно според т.нар. Дюселдорфска табела (Düsseldorfer Tabelle). Тя изчислява минималната финансов нужда на децата (Mindestunterhalt) според дохода на задължения родител и възрастта на детето. Табелата може да бъде изтеглен на адреса на Оберландесгерихт Дюселдорф

http://www.olg-duesseldorf.nrw.de/infos/Duesseldorfer_tabelle/Tabelle-2013/Duesseldorfer-Tabelle-Stand-01_01_2013.pdf

4. Финансова възможност на родителите

Като коректив при пресмятането на дължимите издръжки се взима и финансовата възможност на задължената страна, т.нар. Leistungsfähigkeit. При особено ниски доходи може да се стигне и до пълно отпадане на задължението за издръжка.

Основно важат следните граници, които са необходими за нормалния живот на задължената страна:

Към малолетни и привилегировани деца до 21 години 1000 Евро
Към други пълнолетни деца 1200 Евро
Към съпруг/бивш съпруг 1100 Евро
Към родители 1600 Евро

Пример:

Г-н Иванов има 2 деца – на 5 и на 13 години – и месечен доход в размер на 1400 Евро. Съпругата му, която се грижи за децата и с която живеят разделени не работи.

На първо място се пресмята нуждата на децата според Дюселдорфската табела. Бащата е в категория 1, издръжката, която дължи е:

Дете 1 (0 – 5 години) = 317 – 92 (половината сума за детски надбавки) = 225 Евро

Дете 2 (12 – 17 години) = 469 – 92 = 334 Евро

Обща дължима издръжка 559 Евро

След изплащане на издръжката, сумата, която остава на г-н Иванов е по-малка от границата от 1000 Евро, в следствие на което се предприема следният коректив:

Финансов минимум 1000 Евро
Сума за разпределяне 1400 – 1000 400 Евро
Сума на дължимите издръжки
225 + 334 = 559 Евро
Квотиране
Дете 1 225 * 400 / 559 161 Евро
Дете 2 334 * 400 / 559 239 Евро
Общо дължима издръжка за децата 400 Евро

След изплащане на г-н Иванов му остават точно 1000 Евро, поради което не следва да изплаща издръжка на жена си.

IV. Родителски права

Темата за родителските права е комплексна и се върти основно около потребностите и благосъстоянието на детето. В Германия родителските права се упражняват и от двамата родители дори и след раздялата/развода.

Особеност в този случай е, че родителят, при който живее детето, има право да решава сам по отношение на всекидневните нужди на детето. За по-сериозни решения следва да се допитва винаги до другия родител.

Горното не важи, ако съдът присъди родителските права само на единия родител. Това е възможно по искане на единия родител ако другият е съгласен и при условие, че детето (ако е навършило 14 години) не възрази. При несъгласие от страна на родителите, съдът може да реши и сам, ако благосъстоянието на детето го налага. Основен пример е положението, в което двамата родители не са в състояние да намират съгласие по жизнено важни въпроси, свързани с отглеждането на детето. При решението се взимат под внимание всички нужди на детето като обвързаността му към отделните родители, социалните му контакти, както и нуждата от възможно съхранение на цялостния му настоящ начин на живот. При решението следва да се изслушат както двамата родители и детето, така и безпартийни страни като вещи лица и агенцията за закрила на детето (Jugendamt).

V. Процес за развод в Германия

Изискванията за започване на процес за развод се различават от тези в България по това, че съпрузите трябва да са разделени минимум 1 година преди да може да се разтрогне брака. Това важи дори и при от скоро сключени бракове, което ще рече, че дори и преди 1 ден сключен брак не може да се разтрогне преди изтичането на тази година. Изключения от това правило има в много тесни граници, като основният пример е насилие в семейството.

Цената на един процес за развод в Германия се определя от т.нар. интерес на страните, който от своя страна се определя основно от доходите и от имуществото, което следва да се раздели, като интересът е най-малко в размер на 3.000 Евро. При изчисляването на интереса, доходите на двамата съпрузи се утрояват. Пример:

Г-н Иванов изкарва нетен доход от 3000 Евро, г-жа Иванова е безработна и след раздялата получава социални помощи. Интересът от делото е общо 9.000 Евро. От него произлизат следните разходи:

Адвокатски разходи за завеждане на делото 1.532,13 Евро
Съдебни разходи 444 Евро
Обща стойност на процеса 1.976,13 Евро

Ако доходът на страната, подала молба за развод не е достатъчен да покрие върпосните разходи е възможно поемане на разноските от страна на държавата (Verfahrenskostenhilfe). Под внимание при изчисляването на доходите се взимат обаче и евентуални права за издръжка на съответната страна. В горния пример, при подаване на молбата от г-жа Иванова, се предполага, че не е във състояние да носи разноските по делото, тъй като взима социални помощи.

Под внимание се взима иначе дохода на клиента (заплата, доход от отдаване под наем, социални помощи и т.н.). Декларирани трябва да бъдат и налични суми по банкова сметка, в брой и имущество. От тях се вадят сумите, платени за данъци, пенсионна и здравна застраховки, разходи, свързани с работата (Werbungskosten). Изваждат се и т.нар. свободни суми от (актуално за 2015 година) 462 Евро за клиента, 210 Евро, в случай че той не е безработен, както и 462 Евро за съпруг/съпруга, 268 Евро за всяко дете до 5 години (306 Евро за дете от 6 до 13 години, 349 Евро за дете от 14 до 17 години както и 370 Евро за пълнолетни и живеещи в домакинството на ищеца роднини, към които им задължение за плащане на издръжка). Изваждат се и разходите за наем, в случай че са адекватни за финансовото положение на клиента. Пример:

Клиентът разполага с 1800 Евро брутна работна заплата. От нея месечно се удържат 163,16 Евро данъци, 8,97 Евро Solidaritätszuschlag, 170,10 Евро пенсионна (Rentenversicherung), 147,60 Евро здравна (Krankenversicherung), 22,95 Евро застраховка за полагане на грижи (Pflegeversicherung) и 27 Евро застраховка за безработни (Arbeitslosenversicherung). Наемът заедно с допълнителните разходи (Nebenkosten) за едностаен апартамент възлиза на 700 Евро. Получават се 360 Евро доходи, които се взимат под внимание. Тъй като сумата е по-ниска от свободната сума от 462 Евро + 210 Евро за не безработни клиенти, клиентът получава правната помощ срещу заплащане на еднократната сума от 15 Евро.

Ако клиентът в горния пример разполага с 2400 Евро брутен месечен доход, сумата която би се взела под внимание възлиза на 866 Евро. При изваждане на свободната сума се получават 194 Евро. Клиентът получава правна помощ спонсорирана от държавата, обаче е длъжен да възстанови възникналите разходи на месечни вноски от по 50 процента от споменатата сума, т.е. 97 Евро на месец.

На последно място следва да се отбележи, че отдаването на помощ за нуждаещи се не е равносилно на подарък от страна на държавата – ако финансовото положение на клиента се промени в рамките на 4 години след получаване на помощта, тя може да бъде изискана обратно или да бъдат определени месечни вноски. Клиентът е длъжен да информира държавата за всяка промяна във финансовото си положение без изрично запитване. В случай, че клиентът в последния пример е задължен да изплаща правната помощ на вноски, тези вноски се събират максимално 2 години. Например ако разноските възлизат на обща стойност 8000 Евро, клиентът от последния пример е длъжен да плаща 48 месеца по 97 Евро, т.е. само 4656 Евро.